автор: Albatros

... щом гнилото си шапито
помъкне циркът към баира,
додето преброя до сто,
поглеж – и лятото умира,
из прежълтелите треви
тупуркат тумби таралежи,
и – все по-къс, денят върви
на бавни старчески ситнежи,
а Манго в древния катун
начева да топи калая –
щом пак кади лула тютюн,
ще да е свързал двата края,
поспрял на гърбавия рът,
ще се попитам със надежда
дали пред мене има път? –
и пътят накъде извежда,
надянал вехтото палто,
с което лани спах в талаша,
ще свирна с крушово листо
и подир цирка ще отпраша.