Този сън се повтаря. Повтаря се...
Докога?! Той самият не знае,
но търкулва последната ябълка
и настръхва ветрец от шума й,
а дървото отдъхва от себе си
в закъснялата шепичка сладост -
как ухае на слъчови песни
изтънелият сок под кората й...
Този сън се повтаря, повтаря...
Само утрото, нежно поръбено
с побелелите стъпки на вятъра
не успява в съня да се върне...