автор: geostal

Кажи ни ти сега, поете наш,
как за Живота да направим всичко!
За кой живот?
За оня на детето ли, чиято стойност в евро се измерва,
с надеждите на майката с очи изплакани,
с безсънните и нощи и молитви, и молби горещи!
За кой живот?
За оня на старицата, насилена за двайсет лева,
ограбена и унижена, останала сама и беззащитна
пред „врага стаен”!
За кой живот?
За оня на младежите, изпаднали в системна безизходност,
с поглед все навън, където чуждо място ще е тяхната страна!
Те също помнят за „морето и машините”, за „едрите звезди над...”
Кажи ни как да полетим над всекидневното и дай ни вярата си!
Как за Живота – „озъбено, свирепо куче”- да направим всичко!
За кой живот?...