автор: hristam

Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.

Да отърсим оковите, дето сами изковахме
и без техният звън да ни стане камбанно и светло.
Да се смеем на глас, на което преди не посмяхме
и да видим от стръмното как се роят ветровете.

Още малко сме тук и додето ни има да бъдем.
Да открием, което изгубени в страх не открихме
и да съмнем от бледите сенки на своето тъмно,
за да бъдем такива, каквито не си позволихме.