автор: flubalu

Пази ме като малко обло камъче,
погалено от перките на рибите,
участвало в строежите на замъци
и в детски длани топлено, в колибите.

Целувай ме с целувката на дръзките,
проправяли си пътища през болката.
Видяла съм гора от черни кръстове
и тъжните стъкла на бели болници.

Живяла съм в пустинята на слънцето
и пазя топлината на огнището,
а нощем ставам изворче на сънища,
заслушана в божественото дишане.

Пази ме като камъче за влюбване,
изгаряй ме в жаравата на пръстите,
преди да се почувстваме изгубени,
че в друго време, обич да съм, късно е!

Цвета Иванова