автор: marisiema

Не, не се сърдете, ако тя сгреши -
остарява вече, но една е, мили мои!
Макар че тя с усмивка топла ще прости,
ще скрие мъката и своята умора.

Щастлива е, когато вие сте добре
и горко плаче, щом сте наранени.
До вас е с вярното, голямото сърце,
което цял живот за вас тупти, живее.

В косите й посипва се снегът,
а вятърът суров я брули в дните,
но тя стои като войник на пост
и само моли се да сте щасливи.

Тя помни всеки светъл ден рожден,
гордее се с напредъка ви, вашия.
Почитайте я! Старостта я мъчи и гризе,
а самотата е жестока - плаши я.

Обичайте горещо майките, деца!
Отивайте при тях и не жалете време!
Че времето лети, не е далеч денят,
когато, закъснели, тя няма да ви срещне.

Деца, кажете им, че ги обичате сега -
ще стане светло, ще се скрие мракът,
ще се усмихне пак за тях денят
и сили ще си грабнат за нататък ...