В премръзнала от студ душа
не пускай въглени горещи,
че мощна пламенна река
от спомени ще те пресрещне.
Удавени от плач очи
недей с усмивка да докосваш,
че виното ще загорчи
над премълчаните въпроси.
Потънало от мрак сърце
ще ослепее на разсъмване
когато с двете си ръце
светилото решиш да сбъднеш…
И после светъл полумрак
във въздуха ще се разнищва.
Душата ми, не зная как -
ще си остане пак предишната.