автор: genab

Оставям дом
кокетен, бял
със обеца зелена-
царствен бор
възбог забил и взор и чело.

Оставям двор
лъчист, цветист
със всички багри на дъгата
и портиера-кипарис,бухлат
тъй престарял,
но с вярност непонятна.

Оставям гроб,
тъй свиден гроб
със моята единствена любов.
И този пресен гроб-могила
живота тук обърна в ад,
душата в пустиняк, мъртвило.

Къде отивам аз сега
и без сърце и без душа?!
Тук всичко мило с мен ридае.
сълзят и кървавите далии.

Къде отивам аз сега?-
ненужно бреме,
воденичен камък
на шията на моите деца.
И там ще ме застигне Тя.

октомври 2016 Гена Белякова