автор: ZAGORA

Небето метна сив шинел върху парче от свят,
което очите ми –затворници обхождат
като каре във двора на затвор.
Безкрайни удари и шум.Строителна вакханалия.
Строят на педя от дома ми.
Най-безцеремонно ми отнемат
и малкото,което имам.
Отнемат свободата ми да виждам
дори парченце свят от своя дом.
Лишават ме от правото да съм щастлива.
Строители продават съвестта си.
Зазиждат я в кофража и бетона
на шестетажното безумие.
Дори и свраки няма вече
сред пазуха на тъжния октомври.
Не аз взривявах бомбата над Хирошима!
Не аз създадох Бухенвалд и Аусшвиц
или заселих острова Персин и Белене
с нещастници,
за да наказваш човешката ми същност,Господи!
Отнемаш от правата на едни
и ги превръщаш в превилегия за други.

А аз ти вярвах до последно,Господи!