Хълмът си размърда козината.
Вълчицата нарасна като рана в оптиката на ловец.
Вероятно,
единак е месил този свят
със студена плът
и огледалните трофеи на съдбата.
Вълчицата има шанс. Кръвта ѝ може да оцвети вселената с живот. Какво ли би било ако алфата на глутницата месеше тестото... Горяща плът. Пречупване в оловното на съдбата.
вълчицата си е родила и отгледала няколко поколения дъщери - една от тях е наследила нейните гени на загриженост за рода и "стръв" за живота - тя ще е следващата алфа
... началото и края са "огледалните трофеи на съдбата", чрез който животът си служи в непреходността т.е. в истинното(там няма кръв - нито топла, нито студена) - животът е вечен
... надявам се да не съм те уцелил болезнено, защото "смъртоносно", е невъзможно - нямам такива боеприпаси - аз съм единакът с кожена дреха, но не и увълчения дивак ;)
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14230
Онлайн са:
Анонимни: 601
ХуЛитери: 3
Всичко: 604
Онлайн сега:
