автор: kandid

Не обвинявам, не ненавиждам и не изисквам.
В непроницаемата си самота се приближавам към света -
към миналото, на което принадлежа;
към настоящето, което се разпорежда с моята съдба
и към бъдещето, на което се предоставям.

Нещата отиват на своите места.
Суетата е суета, жестоката реалност е и
неотменима реалност, а ние сме играчки на случая.
Най-истинското нещо е човешката самота.
Добре е ако тя е уютна, топла,мечтателна и достолепна.
Навярно това е най-вярното лице на човешкото щастието.
Щастието е неунизена самотност.