автор: dido080

Продължение

Няколко сламки с червеникаво-кафява течност... На етажерката тъне в прах един празен лист. До етажерката има мастило по стените - опит за фотографиране на моите добри овце. Несполучлив опит, пpизнавам...
Утрото знам е по-мъдро от вечерта.
Краят на сезона... краят на личният ми ловен сезон...
Някога празният дам сега бе претъпкан с бали от скакълци изсушени какавиди на полуаморфни създания, които бяха заобикаляли лампата и свещника. Денят се смали до неузнаваемост. Къпинакът се смали до някогашния си размер. Остана кладенецът, от който смока пиеше вода. И през вторият ден от седмицата, рано сутринта, окото каза: отказвам се от теб.Тогава започнах да си припомням с най-малки подробности цялата случка. Първият ден от сезона, вторият ден от сезона, когато покрих раната с лой, третият ден от сезона през който моите добри овце ме нахраниха с изварата си. И сънищата- без тях може ли? Четвъртия ден от сезона, когато се смрачи преждевременно. Смрачи се тъкмо когато моите добри овце бяха стигнали до коритата, пълни с вода. Тъмата ги покри с толкова плътен слой, че извърнах глава на страни и заплаках.Девствената ципа покриваща сълзите ми се пръсна и тя, заплака и тя....
Моите добри овце стояха така през дългите часове до утрото, до момента в който една змия/не смока/, не започна да ги лае, да ги пъди от алеята, защото бяха почнали да гризът листата на къпинака и цветовете му. Отказаха се, върнаха се при коритата, а змията остана доволна да преживя. Такъв беше ловният сезон. Още тогава рещих да засадя втори къпинак, не заради себе си, а заради моите добри овце, да поставя втора чешма непосредствено до стъпалата..... Крана на тази чешма никога не би тревясал, не бих допуснал такова нещо- от суета, разбира се,....
..... Да си тръгвам и пак да се връщам, защото в книгите пише: да се пуска малко кръв от тялото от време на време е полезно.....Окото на тлъстата гадна муха.....вършеше тази работа, до момента в който не се отказа от мен.