автор: RumyRayk

"Един бездомник спи, нога подгънал под гърба си.
Да превъзнасяш ли тогава Пикасо?"
                             Сесар Вайехо

Мърдам, но не ми се мърда в резедавото утро.
Искам ултра синя вечер и кафява възглавница.

Докато преживяйки последният залък скала в живота ...
Скакалците настървено налитат на калинки.

И любовта се възторгва от клатушкането.
Само гениите си бъркат умно в носа, понякога и аз.

А има едни напети порове, познавам и листни въжки.
Къде сте смирна и ливан, къде си дъх на мирта...

Нима вечерята ще е компот и марули..
Когато секси татуировката ми скърца със зъби...

А как исках да заспя поне веднъж за сто години...
После ще умножа пропуснатите добрини по сто.

Но разбира се - глухите виждат прекрасно
ромоленето на дъжда и песента на гаргите.

Слепите фалшифицират божествено "Съдният ден".
Тревата се възгордява в подножие на плачещ дъб.