Стари книги.
Тежка миризма.
Писалище с изсъхнало перо.
С уста, напукана до кръв,
лежи във ъгъла сред сто змии.
Чул шум, събужда се.
Залита.
Разритва змийското гнездо.
Останали са само кожи.
Разкъсва паяжините .
А паяците – къде са?!
Шумоленето не спира.
Дано е котка.
Все пак е живо същество...
В очите вече има порив
и надежда.
Остава само крачка.
Защото там –
от другата страна,
една кибритопродавачка,
подвила тъничко краче,
приседнала на прага,
брои си клечките ,
нарича ги
и кротко чака.