автор: tara

По улицата е мокро и от терасата на едностайният апартамент в краен квартал на средноголям град, се подава рошава глава на един от неговите обитатели. Той току що е гледал новините и използва момента в който дават рекламите за да изпуши цигара.
В апартамента постлан с мокети, които помнят блаженната младост на обитателя си, както и най-вероятно купонната система от ерата на комунизма, стои запретнала ракави, занемарена и унила половинката на този акведукт между поколенията.

По телевизията дават рекламата за един ресторантьор, който определено знае как да изпира мръсните покривки, за да могат негоите гости да се чувстват удобно. Нейният поглед е вперен в екрана, а ръцете и са отпуснати върху извънредно едрият и бюст. Тя обича рекламите, но не обича живота който не и позволява да се докосне до тях. Зад нея дъщеря и лакира съсредоточено ноктите на краката си в искрящо розово, понеже е чела в онова лъскавото списание, че това лято розовото е отново на мода и е добре да се съчетава с други ярки и искрящи цветове. На масата, пепелника лежи фасът и, тънка розова фемина (може би несъзнателно съчетан) и още пуши, но тя не съзнава този факт, тъй като е фокусирана върху нещо изключително важно, а именно да не излезе с лака ивън очертанията на нейните "финни" нокти на краката.

Бащата захвърля своя фас през прозореца, и се обръща ...........
Майката отлепя очи от телевизора и се втренчва в пространството..........
Дъщерята завива бавно лака и въздъхва..............
А кадърът запечатва непосилната ирония на съдбата, в която едно обръщане, едно втренчване и една въздишка са способни да една атмосфера, която хората наричат живеене.
И това ако не е ирония!