Секунда преди твоето
„Обичам те“,
по Гьоте ще река-
„О, миг поспри“...
В ръцете имам
волно птиче,
с което във безкрая
искам да летя.
Само с чисти мисли
докосва се
Душата на поет...
Разтворило крилца,
нетърпеливо,
очаква полет.
Целувам нежно,
вдъхвам вярата,
укрепвам крилата.
Тук няма драма,
скъпи Фауст.
Жадуваш Живота
в две думи само –
Любов и Свобода!
Секунда преди теб –
Хоризонтът
небесна песен
запя.