автор: marisiema

Моят живот, разлюлян и разнищен!
Как да го хвана, как да го вържа?
Как да затегна по-сигурно винта?
Как да го спра? Тича си, бърза.

Мога ли с ласо врата му да стегна?
Мога ли здраво в капан да го стисна?
Мога ли с ножа крила да подрежа?
Боже, дали пък от мен не му писна?

С обич любовно във стих го лаская.
Песен красива с луната му пея.
С вятъра, тихия, нежно го галя.
Няма да плача, дори ще се смея.

Жадно зова го, с жар го прегръщам.
Топли, най-слънчеви думи му шепна.
С парещи длани го пазя, загръщам.
В шепи събирам разпиляното време...