автор: hristam

Нали е само дъжд, ще се изплаче.
Ще счупи жегата с прозрачни пръсти,
ще се огледа във асфалта лачен
и ще се утаи в тревите пъстри.

Нали е само дъжд, ще ни погали.
Ще ни помърка котешки приспивно,
преди със теб дори да сме разбрали
били ли сме, или сме се разминали.

Нали е само дъжд, ще се разтвори
в поредното дихание на сушата.
Ще слезе в нас, за да ни поговори,
макар че нас ни няма да го слушаме.