Синовно те обичам, роден град!
Макар че "Село" чужди хора те наричат,
макар че много улици са без асфалт
и погледа реклами не привличат.
Обичам те, защото тук съм се родил.
Обичам хората ти смръщени, но работливи
и полуградският ти вид за мен е мил,
а дваж по-мили - плодородните ти ниви.
Уви, съсипани са толкова неща:
Заводът, болницата малка, Ж.п. гара...
Сега не си дори и община,
от данъците ни за теб трохи остават.
В асфалта бързо дупките растат
като деца - година след година
и с локви като Рилски езера
са улиците ти след дъжд и зима.
Жените на заплата са поне -
без отдих шият, чужденци обличат.
Прехрана дай на своите синове,
и те все повече ще те обичат.
Темели впил сред чернозем богат,
войни възмогна, в иго не загина.
Чрез младите бъди навеки млад,
пазѝ многовековното си име!