автор: veronikas

И не намерих по-дълбоко от небе.
И по-високо от трева, едва набола.
И мисъл, дето гони с часове
на залеза върха.
И нищо по-красиво.
И те прегърнах с всички цветове.
И те обикнах в цялата картина.
Сърцето ми, сега като дете
говори на дъжда.
И е щастливо...