автор: GalaGalina

О, колко е опияняващо да се събудиш,
да прогониш мрака
на илюзиите и заблудата
и душата ти-
на топка в тебе свита
да се протегне и пробуди
да сложи нова риза...
Сезонът на илюзиите свърши!
Да се ослушаш в себе си
да се потърсиш
и да се намериш..
Мъчително е като раждане,
защото раждаш себе си.
И когато болката е несъпоставима
и когато стенеш,
че не можеш повече
и не искаш ..
и губиш смисъла
и се къса нишката на разума
със болката изкристализира
и се ражда Тя-
новата ти личност-
когато си пречупен,
когато си на дъното
и нямаш дъх
и нямаш вече сили
и сезонът на илюзиите
свърши-
се запознаваш
с ново себе си.
И осъзнаваш
цялата си мощ и сила
да се изгубиш и пак да се намериш,
да се рушиш до край
и да се изграждаш
клетка по клетка
всеки ден
вземайки материал
от изгубени мечти
от сезони на илюзии
и страст-
ваеш себе си,
късаш от сърцето си,
хвърляш и добавяш,
осъзнаваш
необходимостта на болката
търсиш смисъла
и намираш в себе си
неподозирана вселена от любов
към цялото творение...
И ти самият ставаш смисъл
и любов
и сила за живот
да продължиш напред...
Следваш с вяра
знаците по пътя си
докато
ти самият ставаш
път.
01.07.2016г.
Медисън