Ако неволно стомната се счупи,
беда голяма няма да е за Грънчаря, и той с усмивка ще извае нова...
Но тя ще бъде само куха имитация,
без спомени за извора висок
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.
Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.
Re: Високият извор от mariq-desislava на 25.07.2016 @ 08:30:55 (Профил | Изпрати бележка)
Все си мисля, че цялата метафизична дързост, с която пишем (или се опитваме да пишем) е просто подобие на друг Разум и колкото и да се стараем не ще надминем собствената си еволюция - така го видях текста.:)
Сега чета "Истинската история на Земята " от Сал Ракели...Препоръчвам ти я ...
Онова , което не можем да достигнем с ръстта и с мислите си ,ще го имаме чрез въображението и чрез образите , които си създадем...
А може би Литературата и изкуството това правят .
Благодаря , че се чухме .
Срещу вълните,
към извора студен,
загребва авторът
със стомна във ръка,
дори да не достигне той
върха ,ще провери във себе си
поне нивото си на СЪПРОТИВА ...