автор: X-RAY

Нямам ясна ориентация кога се случи, случва се, или ще се случи тази история, защото линейното време и стрелата му са загубени вече за мен. Пребивавам в онова състояние на съзнанието, в което мога да видя едновременно миналото, сегашното и бъдещето, както и всичките им варианти.
Те се въртят около една централна точка, от която ги обхващам само с поглед. Помъчих се, доколкото мога, да предам събитията от гледището и хронологичния порядък на човека, който бях.
Всичко започна с едно пътуване. След полета до Дубровник, трансфера и настаняването във „Вила Орсула”, незабавно се вмъкнах в банята. Вече освежен, отворих куфара за чисти дрехи. Че бяха чисти, бяха, дори неразопаковани, все още с етикетите по тях, но...съвсем не моите. Огледах внимателно куфара – същият. Етикетът отгоре му – стандартен, като моя. Прочетох надписа: „Йоханес Ван Вламенк, Дубровник, „Вила Орсула”. Ни телефон, ни адрес. Вероятно е маркирал местоназначението на багажа? Разопаковах чифт бельо и една риза, навлякох ги и слязох до рецепцията. Попитах имат ли резервация на името на господин Ван Вламенк, защото сме си разменили багажа. „Господин Ван Вламенк отмени резервацията си преди петнайсет минути.”- гласеше отговорът. Погледът на рецепциониста беше странно фиксиран в левия джоб на ризата ми. Огледах я и тогава го видях: едно петно с неопределена форма и преливащи се зеленикави цветове. Заемаше целия джоб, но все пак не беше щампа. Как се е озовало върху чисто нова риза? И как да открия Ван Вламенк?
Запътих се към лоби-бара и усетих, как очите на един клиент ме пронизваха, а устата му отрони нещо на турски. Различавам този език, но не го разбирам. Попитах учтиво на английски всичко наред ли е, а той отговори, че трябва да поприказваме. „Това е знак!”- повтори на английски. Покани ме на масата си, поръчахме и докато донесат напитките, новият ми познат Дервишоглу вече ми бе обяснил, че е екстрасенс, че разбирал от „знаци” и че нямало нищо случайно в този живот. „Някой Ви е избрал за преносител на Знака” –развълнувано заключи той. Това ми се стори още по-нелепо и от размяната на багажа. Какъв знак може да бъде едно петно?
Прибрах се в стаята и прерових съдържанието на куфара. Всички бели ризи – още 4 на брой, с къси и с дълги ръкави бяха с етикети, неразопаковани, с еднакви по форма, но в различен цвят петна върху левия горен джоб. Всъщност, не изглеждаха грозно. Така разпрострени върху целия джоб, петната можеше да минат за декорация. Имаше още тоалетен несесер, електрическа самобръсначка, две хавайски ризи, два чифта бермуди, лек дълъг тъмносин панталон, вратовръзка, сабо и бельо. Както вече споменах: нови-новенички, явно купени специално за престоя в Дубровник. Интересно, размерът съответстваше на моя. Най-отдолу лежеше една книга голям формат, с кожени корици и метален обков по края, както и две вградени в кожата елипсовидни метални пластини с гравирани знаци.
Взех книгата, слязох в градината на хотела и изпаднах в размисъл. Случайна ли беше размяната? Как да открия моя багаж и мистериозния фламандец? Взрях се пак в петното върху ризата и подскочих. То сякаш се движеше вътре в себе си и от аморфна неопределеност бавно придобиваше конкретна форма. „Илюзия” –помислих , „игра на светлина и сенки”. Пристъпих две крачки встрани от чадъра и погледнах отново – сега върху главата на вече оформения дракон беше кацнало още едно петно. Ярко червено, като гневно око, като… марка на оптичен мерник. Драконът се заизвива, разпери криле, все едно искаше да отлети далече, далече от ризата, от мен, от снайпера. Инстинктивно го прикрих с Книгата, тази книга, която държите сега в ръцете си. Нещо изсвистя, почувствах удар и миризма на нагорещен метал. Бях цял. Огледах се нагоре и наоколо – ни сянка от снайпериста. Още усещах лека болка. Металната табелка на книгата се беше вдлъбнала, а в нея се бе забил и сплескал куршумът. „Животът е клише”, помислих и съблякох ризата. По нея – нито помен от петно, но на лявата ми гръд бе отпечатан малък дракон. Вгледах се в него и ме обзе тиха радост и чувство за сливане с Вселената, и с Всемирния разум.