автор: verysmallanimal

...засягащи проблеми на сравнителната морфология в светлината на последните световни събития

Вярно казва поп Митър, че господ е създал всички ни – такъв един шарен свят, че ти се премрежват очите.
То хубаво, ама забравил пустият му господ да обясни кое за какво е създадено и най-вече – кой е по-, а кой е най-. Оставил ни е в батака, сами да се оправяме с тия есенциално-екзистенциални въпроси.
И нали е господ, копче не мож му каза, само сумтиш и въртиш аршина в ръце – ха туй, ха онуй да измериш, че да стане ясна подредбата на света. Е, търсим му колая, не се оставяме.
Сравняваме, мерим. На тая гърдите й като кравешко виме, а другата – като изметната дъска. За задниците на женурята не ми се и мисли, че става лошо. Янко казанджията хем мустаци като морж има, хем ходи като пингвин, та ако го погледаш малко ти се завива свят. За наш Койчо пък хич да не говорим – като поведе магарето да го впряга, не можеш ги различи двамата. Кметът е богат, ама прост като налъм, а секретярят му, Трифон, е умник, обаче от заплата до заплата не изкарва с по-малко от три заема. И още, и още...
А как да измериш признаците, познати в науката като "качествени"? Само на око и с малко акъл, но пак е опасна и несигурна работа. Виж, количествените признаци са по-лесни – къде с кантар, къде с аршин или с педя – оправяме се. Е, не винаги де.
Вземат, да речем, двама да си мерят пишките. Най-често туй става вечер при Жеката, като се попрекали с ичкията. Та, мерят ги, значи, мерят и до съгласие не стигат. А покрай тях цялата кръчма се разделя на две – всеки си има подгласници. Понякога меренето постепенно минава в мерене на пестници и ритници, а понякога – само в мерене на попържни. Ей на, оная вечер пак тъй стана. Мереха си ги Боре Крачуна и Муси циганина. То викове, то думкане по масите – страхотия! И тогава Цепата, от Кутра, който беше дошъл при Жеката да му даде оная алуминиева мярка, дето на нея пише Един литър, пък събира осемстотин грама, та той де, вика:
- Абе, хайвани, ми то си има начин, какво сте се развикали. От тая страна да се наредят тия дето са за Боре, а до вратата да застанат тия, дето са за Муси. И да си свалят гащите, ама и долните, ей! А после Боре да опъне на Муси хората, а Муси – боревите. И така двете групи ще разберат точно на кого колко му е голяма пишката – няма да има сръдни, а во веки веков цяло село ще знае кой по-юнак.
И да видиш ти! Умълчаха се и затътрузиха крака към вратата – кой не нахранил добитъка, кой жената имал нещо да сайдисва – за нула време останаха само Боре и Муси. Погледаха се, погледаха кръвнишки, па Муси се ухили:
- Ама нямаше да е лошо да ги онодим тия сеирджии, а?
Стиснаха си ръцете и си тръгнаха ей тъй – с непремерени пишки. Но си мисля – рано или късно пак ще се стигне до там и кой знае, може пък да разберем чия е по-дълга.