автор: 4erGologan

Не са туй празни думи, дъра-бъра.
На почит е отколе тук Чадъра.
Отколе – да, ала и днес го славим.
Чадъра роден няма да забравим.
Той пази ни от дъждове и хали.
На сухо щом под него сме се свряли,
спокойни сме тогава, защитени.
Тогава климатичните промени
незабелязани край нас минават.
Оръжие дори Чадърът става,
противник ако ли ни се изпречи.
Напред! На нож! Тогава той е меч и
последствията са непредвидими...
Чадъре роден наш, Чадър любими!
Но най-любим си ти, закрилник верен,
за този, над когото си разперен
от място височайшо, място важно.
Тогаз за таз персона няма страшно!
Закона може, както си поиска,
да гази и прескача, че му стиска.
От Горе стискат ли Политчадъра,
законът е за него „дъра-бъра“.
Ни бури, ни пороища го плашат.
Остава сух, като е наш апашът.