автор: Gabriel

Нощта ме изхвърли от леглото,
ей така, изведнъж, със ритник.
Не беше сама, а самотна
и припряно затърка присвити очи

Повика ме тя до прозореца
и се скри в светлината на улична лампа.
Главата ми - кошер затворен;
душата ми спи; сърце танцува самба.

Не ми се играе сега
на асоциации с безсънната,
Но аз съм й жива вода,
и мислите мои
жадува бездънно.