автор: meiia

Прибирам от Живота дрехите ти вяло,
но крадешком оставям си по нещо:
пуловер, новичко сако и риза в бяло -
очаквам да се появиш отсреща ми.

Из гардероба вият спомени различни
от летни жеги и много зими трудни,
домашни вечери, без нищо романтично
и нощите, в които спяхме будни.

Как да изхвърля всичко на боклука?!
Не ще го поверя дори на светлоносец!
Живяхме тук и този свят остава тука.
С тъгата си ли да обувам босите?!

Да си стои и новият ти чифт обувки...
Не си износи дрехите, момче, не ги износи!
Животът скри забързано милувките.
От него няма как любов да се изпроси.

И върху мен не спира мрежите да мята.
Но в Злата приказка била съм, зная,
че ще приключи, щом си тръгна от Земята.
Събирам дрехите ти, с моите, за Рая.