автор: MN

Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко,
макар напукано да е,
ще го споя с две капки нещо.

То, моето, отдавна спря,
пробито като стара лодка.
/изхвърлено е на брега,
лодкарят се пропи и грохна/

Останах по инстинкт и плът
до... колкото да оцелея,
но дните ми ще изтекат,
а пламък нямам, да се сгрея.

За теб разказват, че сърца
раздавал си. Не искам даром!
С каквото мога ще платя,
приготвил съм дори кап?ро.

Безплатно даваш? Ясно, да.
За ден, за месец ли?... До края?
Е, този път ще го щадя,
след мен ще се използва, зная.

Небивала порода си,
минаваш пътьом, спомен траен.
Да беше минал по-преди,
сърце да ми дадеш назаем!

04. 06. 2016 Мая Наскова
С благорност към Красимир Тенев за редакцията!