автор: AGRESIVE

Аз умрях. Преди ден, преди два...
Преди седмица може би? Знам ли?
Подир онзи момент, в който имах крила,
но ги срязах на две за децата си.
След това се превърнах в рутинна жена
претопена във дните, разядена.
Не молци, а любов! Да, яде любовта,
като змей от дървото със ябълки.

И сега съм дървото на двора отвън,
дето никой не ще да погледне.
Сякаш някой обесник виси в полусън
във очите ми щом ме погледнеш.

Кой бере от такова дърво да яде?
Кой присяда под него на сянка?
Все минава със брадвата днешния ден
и клонак по клонак ме одялква.

Ето тази жена съм откакто умрях!
Обругана, обрулена, куха...
Без крила, без мечти, без да чакам за ден,
в който брадвата няма да удря.

И приспивам децата, мъжът уморен.
В някой ъгъл и аз се приспивам.
Не жали, ти не знаеш какво е във мен.
Все едно е дали съм щастлива.

Все едно е дали се събуждам сама,
ти не питаш дали ще се върна.
Аз отдавна си тръгнах от тази жена.
Тя остана и чака да съмне.

Аз рутинно приглаждам гърба без крила -
тя умря без да стигне до слънцето.
Ей, сега във очите ми падна слана
след поредния ден. Ще се върна ли?