автор: ringo

Аз съм криво дърво. И безплодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна.
Не ми пука от студ и от суша.

Аз съм вятър, студа който носи...
И съм зрънце в земята умряло...
Аз съм скъсана дреха на просяк...
Счупен къс от едно огледало...

Аз съм корен на плевел - безсмъртен...
Пътен знак съм, погрешно поставен...
От скалата съм камък откъртен...
И съм ланският сняг позабравен...

Но тогава защо съм се пръкнал?
Да, въпросът е много логичен...
Чуйте!... Гратис не съм се промъкнал!
Мога силно - до гроб, да обичам!...