автор: malko

Още малко.
Съвсем.
Преди вятърът да отнесе
формата на сянката ми
сред мирти.
Половината лице е отвъд.
Името - изписано под мъх.
Къщата остана с отворени
прозорци и влиза свободно
дъждът.
Това научих през годините.
Да говоря с листата на кестена.
С гласовете отвъд стените.
С кучето, което издъхна
(на прага).
И с отиващите си с неми езици.

Как дълго се живее.