автор: rajsun

Сега съм равен на света –
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на скръбта
е долу, в прахоляка.

Сега съм в оня силует:
атлет на панаира.
И фотографът е отпред,
и аз глава провирам.

Сега е дадено да съм
на времето на гости.
Сега е звездният ми сън,
а другият е после.

Сега да имам дом след път,
кора хляб, дотогава,
когато дом ще е студът,
а тишината – хлябът.

Сега, Създателю, сега!
Речеш ли – и ми стига.
Но само да родя деца,
и да напиша книга.

Свят като цвят: пари, жени...
И – следващият, моля!
Аз люпя семки отстрани,
друг в кадъра – доволен.