То пълзи по белите скали
и те обсебва неусетно,
преследва те зад никнещи треви
и те затваря в чувството за вечност.
А когато за миг те събуди
във съня самотата,
птиците вече ги няма
по прозорците на душата.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|