Сладоледът ми безумно сладък,
дегустирам като отлежало вино,
искам да усетя с небцето до припадък,
колко е сладък,
ах, колко е сладък,
той е моето лакомство любимо ...
Предизвиквам с тази сладост допаминът,
нямам море до колене, но виждам чайки,
и въпреки сивия ден, розов ти е тен
пред очите ми всичко е рай,
до безкрай,
ах, до безкрай ...
О, боже, какво бижу е целувката ти,
краси устните ми, в жегата ме жегва,
лепкаме, залепени един за друг,
на скуката на пук,
ах, на скуката на пук,
в съня ми си и в деня, като нега ...