 |    Аз написах това стихотворение, но може и да не съм От хукналата в небето къща слизам
по трийсет и осемте стъпала на годините -
светотатствено жива,
завършено гола,
независима от себе си
и зависима от теб,
вещица,
отлъчена от плътта на времето.
Всички сме самотни, но сме заедно в самотата,
а любовта ми е достатъчен ядрен реактор,
за да детонира съвършено нов вселенски взрив.
От нищо нямам страх,
нищо не може да ме убие,
освен съсъда на твоето (не)покорно искане,
прекомерно желание,
яхнало дигите на всички възможни разстояния,
съставени от начупени огледала,
в които аз съм просто отражение.
Казвам ти - чистото любене е доста нередовно
като понятие,
как да се отдадат два огъня един на друг,
ако не са лумнали достатъчно,
за да се изпепелят…
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Аз написах това стихотворение, но може и да не съм" | Вход | 20 коментара (92 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Drugata_vmen на 19.06.2016 @ 12:39:38
(Профил | Изпрати бележка) | Все още слизам по тридесет и седем и осмото още малко и ...
важното е, че след толкова лунни отражения, още нямате поражение ...
ах вещице ...
Харесва ми! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 12:47:58
(Профил | Изпрати бележка) | | То и аз още се изхлузвам по тридесет и седмото и хоп, октомври ще хлопне мандалцето на осмото.:) Развесели ме с пораженията, бре, наборче.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.06.2016 @ 13:32:03
(Профил | Изпрати бележка) | Моите мисли (вечно незавършено голи)
по тази стълба, колко пъти са падали
и в огъня светотатствен (с горящи ореоли)
на ада любовен, колко пъти са страдали...
Ама поопърлен, все още жив съм, неизпепелен, но вече уморен и без желание отново да се правя на феникс възроден... Бла-бла, не ме чети :))) Ти си легенда, Марийоооо! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 16:51:56
(Профил | Изпрати бележка) | Не думай - такава легенда, като онази легенда ли: „Кръгът се затвори — успя да си помисли, преди окончателно да пропадне в дълбоката нощ на безвремието. — Последната брънка от веригата се сключи. Сега нов ужас ще се роди от моята смърт, нови страховити поверия ще плъзнат в новия свят…":)))
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.06.2016 @ 14:07:53
(Профил | Изпрати бележка) | Аа, можело значи, можело (сритването с безусловната любов :)))
Много добре изгаряш без остатък, отива ти да слизаш, феникс такъв, по тия стъпъла, да слизаш по тях е и като да се връщаш назад във времето, все по-младееща... (Търся си и аз рецепти, с които цифрата отпред да не става 4... Депресиращо си е... Направо се виждам скоро с другите баби на пейката пред портата да обсъждаме неразумността на младите... и болките в кръста :))) |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.06.2016 @ 14:46:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Тихо, тихо... за болките в кръста... |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 16:48:55
(Профил | Изпрати бележка) | Може, може, всичко може, щом е без условия.:) Абе, доста поназнайваш символиките, много се радвам на хора, които мислят в символи, защото това показва друго, по-висше ниво на мислене.
Средновековните херметисти разглеждали феникса като символ на завършването на алхимическото превръщане, на процеса, еквивалентен на човешкото прераждане. Названието "феникс" било дадено на тайна алхимическа формула. В мистериите инициираните били наричани "феникси", т.е. родени отново, а в езотериката фениксът се разглежда като символ на очистване и отмиране на егото. Използва се и в едни други доктрини, свързани с акациеви клонки, ама да не задълбавам веч.:)))
Най-смешното е, че никога не съм си представяла, че ще доживея до години, започващи с 3, когато бях на 20 смятах, че до 25 ми е лимита и после - kaputtgemacht, feuer frei.:))) Взех и решителни мерки да стане точно така, ама не ме щат Там.
После ми стана интересно да видя какво ще стане и взе, че стана хептен интересно, да му се не види - с цената на пукащи кокали и бели косички.:)))
Ама някак не мога да си те представя като върла пенсионерка, убий ме, нямам такова въображение.:)
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.06.2016 @ 22:19:02
(Профил | Изпрати бележка) | Красиво е това за феникса (алхимичка такава :) И въобще целият процес по вътрешната промяна, докато чакат външната (примерно превръщането на елементите), е много любопитно като идея. Излиза, че това дали ще успее една трансмутация зависи от човека, който я извършва и вътрешните му трансформации, сякаш те са тайните съставки на рецептата...
(... Ама да знаеш, че немският ми е много лош :))
Върла пенсионерка, казваш... Нямам шанс..., особено след като адашчето казва да не говоря за вие-знаете-какво ;) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 20.06.2016 @ 08:49:34
(Профил | Изпрати бележка) | Виждаш ли - сама откри рецептата, генийчето на кака.:))) След около две години и аз ще попържам и ще диря рецепти, но всичко идва, според мен, от нередовното пиене на смалидон.:)
За последно кръста ме боля преди четири години, когато станах 71 кг, поради щапукащото в мен планинско бедствие, наречено Свилен.:))) Но има време, има време да се срещнем на пейката - съвременни металургични бабки, хаха, винаги страшно се забавлявам, като ти пиша, благодаря ти, че те има.{} |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.06.2016 @ 20:49:37
(Профил | Изпрати бележка) | Направо се размечтах сега - металургични бабки, надигащи бутилка със смалидон-концентрат... Живот.... ;))
(ама не може само метъл, трябва малко класика да се слуша от време на време - трясвам ти това, ако не го знаеш,... само не се крий под масата ;) https://www.youtube.com/watch?v=uT3SBzmDxGk |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 21.06.2016 @ 17:44:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Ахаха, АцеДеце на чело, велико, така вдъхновено свирят момчетата, докато реакцията на публиката е трагична.:))) Класика в жанра. Да си чукнем среща отсега на пейката - ще ме познаеш по цайсите (розови, естествено, за късогледите ми очи:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.06.2016 @ 09:30:04
(Профил | Изпрати бележка) | А... публиката е много сладка - аз се заливам от смях накрая... ;)))
На пейката ще се познаем,
то няма начин - късогледи,
но в погледа с парола тайна ;)
(и в розово... за ужас на съседите :))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 22.06.2016 @ 21:15:18
(Профил | Изпрати бележка) | Няма го, няма Пишещият в рими,
крайно време е да потъжим.
Нали знаеш, че ми е мъка римното писане, що ме подкокоросваш, въвеждаш ме в мъчение.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.06.2016 @ 15:46:09
(Профил | Изпрати бележка) | Ти си приятно хаотична за да се подреждаш в рими - и това е красиво ;)
Няма го, няма го, Танцуващият с рими.
Само ние сме,
сами на себе си оставени,
полупрозрачни сенки
с шепичка разбъркани рими ... |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2016 @ 03:09:51
(Профил | Изпрати бележка) | Ей, човек за два дни да ви остави
и се превърнахте във стари баби :))
Ето ме, пристигам с римите и пушкЪтЪ
и веднага ви завъртам във вихрушката :)))
Много харесвам Астрид Линдгрен, но не и това рижото с чорапите :))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 24.06.2016 @ 08:29:50
(Профил | Изпрати бележка) | | В какъв безбожен час се е завърнал Дишащият в рими, тъкмо грохнах и ме завръща от мъртвите пак.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 24.06.2016 @ 08:36:22
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, че тъпа тавтология съм пернала, но още спя, пък и се развълнувах.:)))
На път сме да напишем "гениална" поема за сбабичосването - кой с рими, кой с каквото може.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 11:50:16
(Профил | Изпрати бележка) | Ех че хубаво стана на пейката... ;))
Поемите са наша специалност,
със рими и без рими - все е тая...
достатъчно е нишка гениалност и
с иглите си подшиваме безкрая... :))
(Петъчна загадка: как от иглата -- с думички -- се стига до безкрая? ... Ха да ви видя сега :))) ... Енигматичната Елси ;)
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2016 @ 12:30:47
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, ама че си ти сега - игла...
Не мога ни да гладя, ни да шия,
за мене тези занаяти са мъгла,
но имам независима уста и дълга шия :)))
Абе, оправям се с шиенето прилично, но не мога да контролирам устата си - прекалено е автономна от мозъка ми ;)
Я ставайте от тази пейка
и впускайте се във туист
или в ръка със малка лейка,
полейте всеки цвят и лист. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.06.2016 @ 13:23:10
(Профил | Изпрати бележка) | ти със тази игла не трябва да шиеш
(аз например съм ужас в света на шивачите ;)
трябва ти химикал и парченце хартия,
а понякога също - да си поплачеш...
:)
(Ей, човек да не ви зададе загадка и веднага хуквате от пейката. Старческите мозъци трябва да се тренират, не е шега работа това :)))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2016 @ 13:55:21
(Профил | Изпрати бележка) | Старческите мозъци са пълни с плява
и дай им да претоплят древни клюки,
да хулят здраво дечурлишката врява,
пък им се отдава плетенето на две куки :)))
Shrike, да не чува последното :))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 24.06.2016 @ 20:11:04
(Профил | Изпрати бележка) | Иха, как сте се разбеснели поетично.:)))
Сещам се само за една игла, с която се постига безкрай, но не е за масова аудитория.:)))
Но старческият ми интелект подсказва, че ще е за писане игловата работица, нещо като това:
"Aз caм измиcлиx yчacттa дa ce cpaжaвaм
cъc ceбe cи пo бялoтo пoлe нa лиcтa
и ĸaтo нecтинap дa xoдя пo жapaвaтa
нa вceĸи cтap въпpoc и вcяĸa нoвa иcтинa.
He биx мoгъл дa ĸaжa ĸaĸвo дo днec cпeчeлиx
и дoĸoгa пapчeтa oт мъĸaтa cи щe пpoдaвaм...
Oт пaзвитe нa идвaщитe eceнни нeдeли
ĸaфявoтo зъpнo нa любoвтa ни ce пoдaвa.
И пaĸ щe тpъгнa в няĸoй пoнeдeлниĸ
пo тънĸия ĸoнeц, cъc ĸoйтo c тeб cъм cвъpзaн,
нo caмo зa минyтĸa пpeд мeнe щe ce мepнe
ĸpacивият ти пpoфил и щe изчeзнe бъpзo.
Eдвa ceгa paзбиpaм, чe глyпaви и cмeшни
ca мoитe пoбeди пo ĸнижнитe пoлeтa,
чe бeз дa ce yceтя, cъм пpeживял пoгpeшнo
живoтa cи, зaтвopeн в cтo ĸyцaщи ĸyплeтa."
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.06.2016 @ 10:58:59
(Профил | Изпрати бележка) | Ето това е вече топло, той Елл много се взира в ръкоделието, все едно за haute couture го готвим :)))
А ти измъкваш разкошни стихотворения... не разбирала била от рими... ;)))
---
Получаваш жокерче :
Язък ми за словесната загадка....
.. Тя ще е трудна работата май ;))
Отваряйте сега на пейката тетрадки,
и попълнете: игла - .... - край - .... ;))
(.... словесно ми е опорочен мозъкът на мен ;)) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 25.06.2016 @ 16:36:26
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина не разбирам римите, мога да ги чета, да ги съпреживявам, но не мога да се изразя чрез тях - за мен те са като красив, непознат Мъж, който никога няма да срещнеш в реалния живот - баси сравнението, дето го изтопурдясах.:)))
Само да знаеш през колко стихотворения и романи преминах, за да я открия тая игла и този край, но уви, старините ми ще преминат в неведение и слабоумие, хахаха, то не беше "Цитадела" на Егзюпери (толкова нежна книга), че и "Падналите богове" дори, сигурна съм, че отговорчето е по-просто, отколкото смятам, но нали съм свикнала да се заравям в сложнотии, за капак изгледах "Клетка" по Стивън Кинг и страшно се разстроих.
Направо се превръщаме в секта, ехей, гностици на празното време и от безсилие ще турна това, много в твоите нюанси е:
"Не със златни листа есента ме изпраща,
не със сняг ме посреща зимата.
Спомените стават зли като мащехи.
Озъбени следствия на укрита причина.
Непотребни думи сред злобни мълчания.
Предварителна равносметка с негативен баланс.
Вместо отворена врата - лаене.
Не небе - прокапал таван.
Цял живот, посветен на едно отсъствие.
Другият - окръжен от една пустиня.
Златният плод, който търсиш - откъснат е.
Вместо роден бряг - отплуване.
Не море - тиня.
Метафората на пътя счупи се.
Огледалото на любовта е празно.
Другарувам не с тишина, а с безответност.
Вдъхновено гледа ме само бездната.
Отдръпвам се, но не е спасение.
Прегръща ме лепкаво друга пустота.
Домът не е дом, а обиталище на сенки.
Празни местоимения на празни места.
От някакви никакви жив погребан,
вися във времето като труп на обесен.
В някакъв никакъв сезон,
не дори зима.
Трябва дълго да се отдалечавам от себе си,
за да стигна там, където ме има."
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.06.2016 @ 21:11:50
(Профил | Изпрати бележка) | не се блъскай из литературните асоциации, макар да гледам, че и това си има ефект - изравяш бисерчета, и то какви само... :))
- заложи на езиковите асоциации - думите като просто думи, ако трябва да си играеш с тях -- или направо ме отсвири ;)
(... аз съм някаква странна порода а-гностик...) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 27.06.2016 @ 15:18:56
(Профил | Изпрати бележка) | А, че тъй кажи да се разберем - какъвто съм едва загряващ реотан, чак сега ми светна.:)))
С игла вместо писалка
ще пиша думи по небето,
за да те върна поне за малко
в твоята момичешка земя.
Безкраят ти е в кърпа вързан,
защото вместо облаци
там се мъдрят сини момчета
на колкото си искаш лета.:)
Хахаха, каква чутовна глупост измайсторих, нали няма да го четеш?
А сега - бисерче:
"Пo пътeĸитe нa гaлaĸтични мpaвĸи
cлизa мoятa дyшa cлeд дългo cĸитaнe
cъc eднo бyĸeтчe нeзaбpaвĸи
oт пoлянитe мeждy звeздитe.
Cлизa cъc пpoĸъcaни caндaли
и caмa нa ceбe cи гoвopи,
a плaнeтитe – ĸocмичecĸитe ĸpaви –
лягaт във нeбecнитe oбopи.
Bpъщa ce в зacпaлoтo ми тялo
мoятa дyшa – нa пpъcти,
cвaля тиxo дpexaтa cи бялa
и нaвличa дpипитe cи мpъcни.
И e cтpaннa вcяĸa cyтpин вĸъщи –
c paдиoтo, мacaтa и чaя.
He мe питaй oтĸъдe ce вpъщaм –
нямa дa ти ĸaжa… и нe знaя."
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.06.2016 @ 16:20:45
(Профил | Изпрати бележка) | Е, как - с игла да стигнем до безкрая?
Май Елсито го дава нещо фукла...
Добре, отивам да си поиграя
със две (2!) игли и вуду кукла :)))))))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2016 @ 20:37:16
(Профил | Изпрати бележка) | Какво ти вуду, казах - лингвистично :)))
а не магично, нито пък мистично ;)
А всъщност просто дума е "игла"!
Да стигнеш до "конеца" е игра,
но до "безкрая" вече е епично! :))))
(Хахах, вие не знаете как мъча домочадието със скрити стихчета-загадки към карти на тайни шоколадчета... :))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2016 @ 20:15:58
(Профил | Изпрати бележка) | хич не го четох, ама никак :)) --- само дето прочетох "лета" като "легла" - не ме психоанализирай моля ;)))
(лелее, бисерчето какво е блестящо .... :) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 27.06.2016 @ 21:40:57
(Профил | Изпрати бележка) | Хахаха, предавам се - хич не мога да се вместя сред римаджии първокласни, мога само бисерчета да пилея страстно:
"Понякога съм лош и мълчалив
и вярвам само на прощални думи.
Понякога, когато в мен вали
и листопадът вън е вече лумнал.
Кората на дърветата горчи
и вкус на есен ляга под езика.
Не вярвам аз на нежните очи,
щом моите очи от болка викат.
Във мен вали и облаци тежат
на иначе спокойното ми чело.
Тогава търся тих, безлюден път -
там черната си мъка да избеля.
Да тръгнеш, без да знаеш накъде,
е най-доброто есенно лекарство.
И нека там - отляво, да боде.
Кръвта в сърцето длъжна е да пари.
Когато в мен вали, съм мълчалив
и удрям, щом в лицето ми се хилят.
Когато в мен вали, когато в мен вали...
Тогава те обичам много силно." |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.06.2016 @ 14:12:11
(Профил | Изпрати бележка) | ... не бой се - не са първокласни те,
а още само първокласници ;)
("Не вярвам аз на нежните очи,
щом моите очи от болка викат." ... и цялото... благодаря) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 29.06.2016 @ 12:19:43
(Профил | Изпрати бележка) | Щом сте само първокласници, представям си какво ще е като се превърнете в адепти на римното изкуство.:)))
"През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,
като рошава риба, която се мисли за гарван.
Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му
черна сол и парчета от мрежи, в които не вярвам.
Тази нощ е препил със море и мечтае за суша.
И расте върху мен като кула на пясъчен замък.
Аз попивам страха му с едно водорасло. И слушам
как гласът му бучи като прилив. Потъвам в гласа му.
И се пълня с харпуни и йод, и черупки от мисли.
И се пълня с кентаври и мъртви моряци, и ром.
И от сенки на гларуси цялата ставам петниста,
а гръбнакът на сушата вече не става за дом.
„Няма въздух на сушата” - казвам му. Той си събува
изгорялата кожа, завива ме с нея и кима.
И се хвърляме двамата, само по рани, да плуваме.
Сутринта ще изхвърли морето трупа на единия." |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.07.2016 @ 10:53:59
(Профил | Изпрати бележка) | О, това съм го чела... и е много по мой вкус ...
(Но аз въобще съм фен на Елица Мавродинова :)
А за морето ти отвръщам с едно друго любимо (любимо на квадрат) : https://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=89902&mode=thread&order=0&thold=0 |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 03.07.2016 @ 10:26:05
(Профил | Изпрати бележка) | Пинче си е Пинче - недостижима е.:) Крайно време е да чучна моето най-любимо стихотворение - мога да ти го рецитирам, никое друго не ме е убивало така с обречеността си:
Голямата земя
1.
Беше голяма земя,
до която едвам се добрахме.
Още щом стъпихме там, хоризонтът изчезна.
Тук е, тогава си казахме, тук е - и спряхме,
и заличихме следите, преди да навлезем.
Повече бяхме,
все по-малко оставаме.
Често изчезва по някой, но нали затова бяхме тръгнали.
Най-напред с къси почивки, а после до капване
там вървяхме по тази празна голяма земя от безмълвие.
Всеки сам в своята тайна изчезва
и ние не питаме де се е дянал.
Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?
Още бродиме там -
още хора, но вече без сянка,
още бродещи, но неоставящи диря.
Тъй вървяхме
по тази празна земя на миражи
и един по един си избирахме място и мисия.
Откъде сме дошли сме забравили даже,
а какви сме били е опасно да мислим.
Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме.
Ние сме двойни, тройни, четворни, петорни -
каквито ни скимне
в тази празна, голяма, безмълвна земя,
където оставаме.
2.
Това е мястото,
избраното от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.
Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.
Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.
Тъй затаява в себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестовете чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.
Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.
Георги Рупчев
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.07.2016 @ 10:19:13
(Профил | Изпрати бележка) | Даже на мен ми е много обречено в това стихотворение. Дебнах лъч някакъв, кукичка надежда... И пак благодаря, че сподели :)
(Владееш ти римите, тайно, разбираш ги ;) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 05.07.2016 @ 12:27:15
(Профил | Изпрати бележка) | Тайно (дори от самата себе си) ги владея, хахаха, изстреля ме в разхилотващ устрем.:) Още доста трябва да почета (а аз чета много, чак ме заболяват очите), че да ме завладеят, айде, последно подаръчно комплектче:
Вещица
Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,
в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.
Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив
заврещя: "Изгорете я
тая щерка адова!"
Деветнайсет години по ваш закон преживях!
Червивите ви слова слушах и ми дойде до гуша!
"Блажени низшите духом" - мърморехте, но видях,
че слабите го не вярват,
а силните го не слушат!
И отидох при Оня, който не лъже с добро;
там няма щастие, но и измама няма!
Повеселих се поне - на последното ми хоро,
Рогатият блъскаше тъпана,
седнал на храма ви!
Въргалях се с таласъми, с вампирите лочех кръв;
забърквах злъчка - дано изтровя
вас и наследниците ви...
Не мен жалете - последният може да стане пръв,
но вие няма да бъдете
нито първи, нито последни!
Ще отмъждука животецът ви като лоена свещ!
Аз поне - грешната, изгарям млада и здрава.
А вие ще изгниете приживе - като леш,
ако не умрете
скоропостижно
от завист!
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.07.2016 @ 12:41:05
(Профил | Изпрати бележка) | И теб ли вещици са те подгонили,
окултен и мистичен стана този сайт,
тези мисли еретични са се отронили
от моето демонско дърво комай :)))
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 05.07.2016 @ 19:17:18
(Профил | Изпрати бележка) | | То мъж го е писал, на жена не й приляга така злодейски да се изразява.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.06.2016 @ 16:50:12
(Профил | Изпрати бележка) | Виждам, че над мен сте се смели...
Как може, да сте толкова смели?
Това, умът ми не може да смели,
защо сте такива, как сте посмели? :)))))))))))))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2016 @ 20:26:05
(Профил | Изпрати бележка) | Посмели сме се? Как ли сме посмели? ;)
Ама не сме ли ... станали... по-смели? :))))
(Когато се скитосва котарака,
мишлетата все по-безстрашно тракат ;)) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.06.2016 @ 23:16:12
(Профил | Изпрати бележка) | Не разсейвай котарака,
хитро скрит е в буренака,
там, зад старата барака,
във засада подла чака,
да си хване в полумрака
малка мишка бързокрака.
Тихичко със зъбки щрака,
гъвкаво извива си гръбнака,
вижда жертвата, прикляка
и се хвърля рязко във атака.
Толкова за мишките... |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 17:50:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Двоен въздух съм, така че повеят е осигурен.:) За жалост не съм словото аз, нито езикът съм, най-високо напрежение съм, по-точно сърцето ми.:))) |
]
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 20.06.2016 @ 08:40:57
(Профил | Изпрати бележка) |
Еее, добре, че си ти, та да заровя нос в полезни четива:
Разумът е плюс (електричество), а чувствата - минус (магнетизъм). Освен това трябва да се помни, че едно нещо се възприема като положително или като отрицателно, защото неговите съставки не са в равновесие - когато едната полярност е количествено по-силна, то тя доминира, и цялата относително самостоятелна цялост се разглежда като еднополярна. Въпреки че по-слабата полярност често се забравя, тя неизменно взаимодейства с околното пространство. Принципно, положителна страна е тази, която отдава енергия, а отрицателна е приемащата страна. Това се отнася както за микросвета, така и за макросвета. Като енергийни системи, поради наличието на известно количество хаос, световете не са в равновесие, при което, колкото е по-фин един свят, толкова по-малко е хаоса, толкова е по-близко до равновесието (хармонията). Така материалният свят е положителен, астралният - отрицателен, умственият - положителен, душевният - отрицателен, духовният - положителен, божественият - отрицателен, а света на Върховният Абсолют е неутрален (уравновесен).
Та, достигнах до извода, че тоците ми не протичат правилно, тъй като хаотичността ми идва в повече.:))) Само за проводник ставам, то още от заглавието ми си личи.{} |
]
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 21.06.2016 @ 17:45:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Ехе, та това е поезия, не се шегувам - думите ти са поезия, с голямо главно П.{} |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Kanegan на 19.06.2016 @ 17:20:58
(Профил | Изпрати бележка) | ...детонира съвършено нов вселенски взрив...
Какви вселени твориш само, нови светове!Браво! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 17:51:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисля, че всички тук правим точно това, всеки според възможностите си.{} |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от rady на 19.06.2016 @ 17:45:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Къщата ти е само на един етаж...Аз съм на втория...Повярвай, гледката е по-различна! Нямаш нужда от друг огън, достатъчен е и един, а пенсионерките от отсрещната пейка нека ги е яд...когато слизаш завършено гола! :))) |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 20:17:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Хахах, прекрасен коментар, но не обичам да съм в центъра на вниманието, предпочитам да се смуша в някой ъгъл.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от rady на 23.06.2016 @ 08:03:22
(Профил | Изпрати бележка) | | То и аз така...Винаги съм мислела с подозрение за знаменосците! Винаги в училище стоях на последния чин до прозореца. А по-късно да не ти разправям... |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 24.06.2016 @ 08:01:51
(Профил | Изпрати бележка) | Ради, Ради, чак сега го видях това, но вече знам, че не съм изгубена, щом има и други като мен.:) И аз вечно се мотаех по задните чинове и реех поглед през прозореца, като си мислех какво ли правят хората зад прозорците на отсрещните грозни блокове и дращех ли, дращех текстчета по дървенията на омразните чинове, които после някой дописваше - така и не разбрах кой - ехе, това ще да е бил първообраза на сайта.:)))
И до днес ненавиждам блоковете - израснала съм в къща, за 1 година живях в блок и щях да умра от мъка - уединението на къщичката е несравнимо.
И, естествено, в училище никога не слушах какво говорят учителите - да съм аутсайдер първа радост е за мен - кой да ти знае, че след години и аз ще стана учител (така ми се пада:))), но не в училище. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 19.06.2016 @ 18:35:45
(Профил | Изпрати бележка) | Носиш ядрен заряд :) Но това е любовта - или изгаряш , или не се хаби изобщо ;)
Благодаря за това удоволствие!!! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 20:19:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Интересно какво ли ще си пожелаят чуждопланетяните, зърнали в своето нощно небе бенгалския огън, който някога сме били ние?:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 19.06.2016 @ 20:29:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Мислят си, че няма опасност и се поддават на изкушението :) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 19.06.2016 @ 20:51:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Правилно, да си го знаят отсега.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от daro на 20.06.2016 @ 08:49:17
(Профил | Изпрати бележка) | ... и без да е заявен в заглавието, разпознаваем е почерка на стихото, на словесно-родствената ми вълшебница :)
... с бая кислород си набогатила стиховете - и съвсем естествено ни лумват кладите, по редовете на "чистото любене"
...и знаеш ли - аз "редовно" ще обичам твоите възкресения, защото честно и често мога да не съм...
признанието за самотност е натрупване на куп-нежни товари -
изгори ги, сестро... и люби
Люби...
...(.)
|
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 20.06.2016 @ 09:41:42
(Профил | Изпрати бележка) | Десиславската инквизиция е на Вашите услуги, екзекутира редовно, с любов.:)))
Сега сериозно - искаше ми се да те възрадвам, като не си кастрирам умишлено словесата и ей на, туй се получи.:) Едно голо обичане ми е останало онли, не искам да ми го отнемат годините, та затова го притурям на всяка манджа.:)))
Сега отивам да драсна клечката на де що има нежни товари, като един достопочтений и блажений пироман.{} |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от daro на 21.06.2016 @ 08:47:16
(Профил | Изпрати бележка) | мУчителко моя, вие не само ме измУчвате - вие ми глаголите!... вие
споделкате благо, дори когато ме спасявате чрез изгаряне ;)
пу, пу... пепел ми на езика :)
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 22.06.2016 @ 07:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | Трудно ми е да отговоря на подобно откровение подобаващо, затова нека е по този начин, поДАРъчно:
Огнени графити
През онези унили месеци животът ми проблясваше като искра
когато правех любов с теб.
Както светулката просветва и помръква в тъмнината, просветва и помръква,
ние следваме пламъка на полета й в тъмното сред маслиновите дървета.
През онези унили месеци душата ми седеше свлечена и безжизнена,
но тялото ми вървеше към твоето.
Нощното небе слизаше надолу.
Ние дояхме космоса тайно и оцеляхме.
Тумас Транстрьомер |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от 4erGologan на 20.06.2016 @ 09:05:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти си, ти си! :) |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от doktora на 20.06.2016 @ 11:18:06
(Профил | Изпрати бележка) | и аз така мисля ))))
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 20.06.2016 @ 19:50:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз съм, разбира се, просто заглавието си е най-обикновена провокация.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от doktora на 20.06.2016 @ 12:29:56
(Профил | Изпрати бележка) | Ох уплаши ме...;))
Значи, освен инквизитори има и францискански монаси, например, които търсят Ръкописът...и остава само името...на Розата :)
Док те () Царствена...пих поезия
20.06.того
Свети дух |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 20.06.2016 @ 20:10:07
(Профил | Изпрати бележка) | Честно да си призная от книгата щеше да ми се взриви мозъка съвсем буквално, но устоях стоически на това страдание.:) Виж, филмчето беше друго нещо и естествено любимец ти е сигурно Шон Конъри, защото едва ли ще е Крисчън Слейтър, тъй като там е съвсем младо момче.:)))
Във филма липсваха множеството препратки, които ме измъчиха в книгата, по-ясно беше представена идеята, та и до ден днешен съм убедена, че името на розата е Любов.
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от doktora на 21.06.2016 @ 09:31:55
(Профил | Изпрати бележка) | екзактли, диър...и абсолутли вярно като водката...силно и чисто питие
The ancient rose remains by its name, naked names are all that we have. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 22.06.2016 @ 07:55:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре, че не познавам водчестите потайности.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от tearfly на 20.06.2016 @ 21:38:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Не си го писала ти, другата в теб беше. И ще ставаш още по-жива, когато прецапуркаш ( това пък откъде го измислих) през още стъпала, ще разбереш всъщност колко си млада…и гола :) |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 21.06.2016 @ 17:53:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Въх, как добре ме познаваш, чак ме плашиш.:))) Пророкуваш доста стремително - явно измъчването и разплитането не ти се отразяват пагубно.;) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.06.2016 @ 22:37:09
(Профил | Изпрати бележка) | :))))))))))))) Харесвам те такава безстрашна и самоуверена! Харесвам, когато нещата се казват право в очите. Харесвам непокорността и силата, с която се пожелава изпепеляване в този ти стих. Деске, взривяващо е! Направо се ражда живот и желание. Тридесет и осемте стъпала са голяма сила. Хич не ги обличай, а разхвърляй де що се изпречи по пътя ти :))))) Голи до кокал Depeche mode https://www.youtube.com/watch?v=rKDQXmqg-1E
|
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 21.06.2016 @ 17:58:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Емоционалниче, това се казва рецензия.:))) Хоризонтира ме трайно на земята, от кеф, а депешарите ми дойдоха съвсем на място, за затегач.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 21.06.2016 @ 17:54:47
(Профил | Изпрати бележка) | | В пространството на по-добрите варианти се случвам.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.06.2016 @ 09:23:05
(Профил | Изпрати бележка) | | О, боже! И къде остана състезателния характер на секса? |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 23.06.2016 @ 14:50:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Олеле, та той при мен никога не е бил на почит - състезателния характер, де.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от yoro на 26.06.2016 @ 18:56:39
(Профил | Изпрати бележка) | Моите стъпала са четиридесет и едно, няма особена разлика от тройката, за взаимността и зависимостта мога да ти кажа нещо,
за самотата повече, а чистото любене без огън си е гола вода... |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 27.06.2016 @ 15:32:21
(Профил | Изпрати бележка) | Успокояващо е някак, че и след тройката има живот, но беше време, когато изтръгвахме цялата скорост и преобръщахме бездни, а сега сме просто престарели пулсари или пък апатични луни.:)
|
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mastilo на 29.06.2016 @ 22:16:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако не си ти, значи е Заратустра - с китара. |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 30.06.2016 @ 20:21:14
(Профил | Изпрати бележка) | | С хаштаг Ардвисур Анахит, равна на всички води по ръст, тук по Земята течащи, ahuna vairya.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mastilo на 30.06.2016 @ 21:51:44
(Профил | Изпрати бележка) | Сон Шон Жмо, Мари, Сон Шон Жмо! Сега стоплям защо спряха излъчването на бюлетина по БНР, щерко на Ахура Мазда.
П. С.
тайните общества да ни завидят, щото... Unlocking mariq-desislava`s Code си е абракадабра. И няма да пеем целия "Химн на водите", че ще оспамим тревите на сайта. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 01.07.2016 @ 14:56:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Глътнах си коментарното кранче и не ще прокапя достойно на езиково ниво, затова ще те замоля да пльоснеш най-сетне някое словесно блаженство в стил siddharta by ravin, ей тъй - да се оджулая перфектно - само не ме питай къде, аджеба, е тук логиката, защото и аз не знам.:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от erka (elokolska@abv.bg) на 01.07.2016 @ 12:08:38
(Профил | Изпрати бележка) | :)...мда, както и друг път съм казвала - истинският Ад за дявола е в Рая...;)
Ще бягам, че ми припари...
Дес! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 01.07.2016 @ 14:46:34
(Профил | Изпрати бележка) | | О, със сигурност сме съвършени в несъвършенството си.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 01.07.2016 @ 15:06:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Много ме кефи стихотворението ти Дес, но коментарите под него повече. :) |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 01.07.2016 @ 15:09:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Защото не са мои, нали?:))) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 01.07.2016 @ 15:47:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Вече не знам, кое е твое и кое не. Май, аз го написах. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 03.07.2016 @ 10:28:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Аха, призна си най-накрая - шегувам се.:) Та това е едва третият мой текст, връз който се появяваш - оценявам го високо - присъствието ти. |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от sia на 04.07.2016 @ 12:53:31
(Профил | Изпрати бележка) | Не зная какво да кажа, зная че само огън може да се
запали огън... а ти можеш да запалиш всичко, ако искаш...
Искам да кажа, че много ми хареса!
Прегръдка! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 04.07.2016 @ 16:18:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Чакай, чакай, аз съм шампион по нищонеказване.:))) Огънят сам по себе си е нищо, ако няма кой да го сръчква, в противен случай настъпва необратима сърдечна корозия.:) |
]
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от Ufff на 05.07.2016 @ 19:21:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Може пък да си ти. Или не? По скоро - да. На квадрат;! |
Re: Аз написах това стихотворение, но може и да не съм
от mariq-desislava на 05.07.2016 @ 20:05:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда, Десиславското е в повече тук - то е по-бясно, докато Марийското е хрисимо.:) Горкият ми татко, като не са му разрешили да ме кръсти навремето Мария-Десислава, си го връща по своему - цял живот се обръща към мен с простичкото "Марийо", не се шегувам. Ами тъй де - много дълго трябва да се провиква инак - Марийо-Десиславооооооооооооо.:))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 793
ХуЛитери: 2
Всичко: 795
Онлайн сега:
