автор: rumpel

Луната незабравчено синее,
облякла руба с облачен воал.
Билкарят Еньо вглежда се във нея,
прикрил очи с лиричен ритуал.

Гадае той по лунното сияние,
посипвайки от звездния прашец.
Във тази нощ светулчена премяна
намята даже сивият щурец.

И хорът на авлигите полита
далеч към мелодичен хоризонт.
Разплакват със жуженето пчелите,
защото от полена вземат тон.

Изгрява портокаловото слънце,
окъпано в мълчаната роса.
Билкарят Еньо чакал е да съмне
и ръси с пълни шепи чудеса.

Денят е нов. Наситен е със песни -
за здраве, за печалби и късмет.
Успееш ли с любов да го замесиш,
ще спретнеш пита украсена с мед.

И тоя хляб сред синкавия огън
на лятото с магия се пече.
На Еньовден поличбите са много -
една от тях е твоето момче.