автор: kallin

Свекървичке златна, съкровище мое!
Ти ревност и завист не знаеш какво е!
Мерси, че ме толкова много обичаш,
че правиш живота ми хубав, различен,

сина си от мене съвсем не ревнуваш,
щом той ме обича, ти най се вълнуваш!
В живота ни никога ти се не бъркаш,
а мене ли хвалят - от щастие хвъркаш!

Лъжа е за злите свекърви мълвата,
лъжа е, ти казвам - знам тебе самата!

На, сън те не хваща, че нямаме жилище,
вълнуваш се - как е детето в училище.
Мерси, че го къпа, повива, облича,
мерси, че го толкова много обичаш!

Редях пелените сама по кашони,
ти, златна, му носеше мляко, бонбони.
От София щом си дойдохме бездомни,
"Върнете се!" - викаш. В съня си ни помниш!

Отгде се, бре мила, тъй любава пръкна,
та с двете ръчички в сърцето ми бръкна!
За всичките бръчки, сълзи и горчилки
ти казвам, и без да се много подмилквам:

Лъжа е за злите свекърви мълвата.
Лъжа е, ти казвам! Знам тебе самата!