автор: lennichkata

Виждам маковете нацъфтели-
аз скрита съм под мократа трева
и облаци над мене сиво бели
и три пъти погубена земя.

Веят се разкъсани дантели
и пада на парчета светлина
над твоите увехнали и бели,
почти забравени слова.

Вятърът е бавен, твърд и кисел,
подгизнали са нашите мечти -
над западния фронт се е улисал
крадецът на осъдени души.

Валят звезди в картечен огън,
пречупва се нощта във шепа пръст,
трепери въздуха, залян от спомен
и маковете греят-кръст до кръст.