 |  Аз съм градският шут, нося тихи звънчета.
И треперя в мъглата с вечерния студ.
В мен тълпите крещят. Но не виждат лицето ми.
Във екстаз се превиват. Превиват без звук.
И е тъмно и глухо. Аз оставям ръцете си
клоунади да правят. Просълзени от смях
шумни сенки подхвърлят ми медни монети.
Смешно устни извивам, но духът ми е ням.
Нямам смисъл, ни спомен. И жонглирам високо
над главата си с шепа фалшиви звезди,
в странен свят от ъгли с подменени посоки,
с вкоравено небе и със слепи луни.
А отвъд лабиринта от шепнещи камъни
прашен път се е кривнал безцветен на юг.
Аз съм градският шут. Но отдавна ме няма.
А в нощта зад очите ми смее се друг.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Без звук" | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Без звук
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 08.06.2016 @ 12:37:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Почувствах го като метафора на живота ни, Елси. Рисунъкът ти е впечатляващ и дарява читателя с размисли и емоции. Успяла си да развиеш образа и да го надградиш, а това несъмнено е достойнство за стихотворението. И мен не ме остави безразлична, за което ти благодаря и те поздравявам! |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.06.2016 @ 21:31:09
(Профил | Изпрати бележка) | Рисунъкът е труден, вече съм опитвала с този персонаж и беше ... никога не е достатъчно :))
Но ми е много близък образ.
(На живота? Може би и това. Да :) |
]
Re: Без звук
от Marta на 08.06.2016 @ 17:37:28
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Знаеш ли кого видях - Тил Ойленшпигел, и то както го помня от илюстрациите в една детска книжка на немски език. Разглеждала съм ги далеч преди да прочета романа на Шарл де Костер...Не бях се сещала години. Много въздействащи думи, Елси. |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.06.2016 @ 21:40:07
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря... Това е интересен поглед. :)
А при мен е друг запечатал се трайно образ, също от детските години - Валънтайн на Силвърбърг. |
]
Re: Без звук
от rady на 08.06.2016 @ 19:45:28
(Профил | Изпрати бележка) |
А в нощта зад очите ти смее се друг...
Кой е той, тъжно момиче?
Защо посял е в сянката ти смут,
смехът му на сълзи защо прилича?
Никога не съм харесвала клоуни, още по-малко шутове /защото правя разлика между тях/! Но стихото ти е потресаващо добро! :) |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.06.2016 @ 21:55:57
(Профил | Изпрати бележка) | Той сянка е със звездно наметало,
в косите му смехът тъй звънък е, обаче
забравата щом хване го във мътно огледало,
смехът му разпилява се ... и после плаче(м).
О, ти си от нехаресващите клоуни :)
И аз не ги харесвам в цирка. Но този е средновековен тип ;)
|
]
Re: Без звук
от mariq-desislava на 09.06.2016 @ 07:48:40
(Профил | Изпрати бележка) | Определено трябва да бъдеш поемана сутрин, на много гладно, инак пръсването на сърцето е гарантирано - шегувам се.:)
Дано не се идентифицираш с т. нар. лирически, защото би било страшно, но и повече от реалистично. За мен лично шутовете и клоуните са плашещи персонажи, макар и изначално да носят забавление, но затова си има причина - на доста невръстна възраст четох "То" на господин Кинг и оттам представата ми за забавление се изкриви фрапантно.:)))
Но в този твой текст има нещо повече от привидното - дълбоко вкоренен страх от бъдещето и от това в какво би се превърнал човек след около има-няма триста години.:)
На брега на реката моята сянка
напъха новата луна
дълбоко в гърдите ми.
С целувка крадешком ме отведе
до тъмното преддверие
на собствения ми силует.
Дали, опознавайки се като личности, можем да понесем това познание? Множество въпроси задаваш, ще има да мисля сега цял ден и да се тръшкам в мозъчно безсилие.:))) |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2016 @ 19:39:02
(Профил | Изпрати бележка) | Моят шут е много тих, но не е лош. Подарява ти звезда, да ти свети винаги в тъмното :)
Новата луна, първата от всички седем,
издължава несъразмерно сянката ми
- лунен часовник,
втората я удвоява на сто и осемдесет градуса,
седмата...
толкова сенчести светове се пресякоха в мен
че вече не съм аз
а кръстопът, загубен в безкрая...
(Засега ще те оставя в неведение дали съм лирическият или не, да се ужасяваш по веднъж поне, сутрин на гладно :))) |
]
Re: Без звук
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.06.2016 @ 12:14:40
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мнооого добро стихо! Много ми хареса! Толкова всяка дума и всяка ниша между тях са запълнение, че..какво да му коментира човек.
Светъл празник да ти е! |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2016 @ 19:40:51
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти (за думите ти и нишите между тях ;)
Светло :) |
]
Re: Без звук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.06.2016 @ 22:48:29
(Профил | Изпрати бележка) | Шутовете винаги изглеждат опасни,
с тези обратни на писък усмивки,
гротескни фигури, в мъглата неясни,
зловещо скрити под безброй обвивки...
Страх будят в мен всички мимове, шутове и клоуни... И силен прилив на анти-смях... Шутове за всички шутове! |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2016 @ 23:31:58
(Профил | Изпрати бележка) | Тук моят беден луд се сблъска с много мрак.
Но то нормално е - на хората им трябва
удобен силует от цветна празнота,
когато от самите себе си се мъчат да избягат.
(Приемам наритването...
"Жокер" - виж ми тук-таме отговорите нагоре :) |
]
Re: Без звук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.06.2016 @ 23:40:49
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога сърцето ми се свива
усещам буря, мирише на озон,
навън светкавица снага извива,
а аз съм във лилавия диапазон...
Няма как да избягам, няма... |
]
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.06.2016 @ 17:03:49
(Профил | Изпрати бележка) | Лилавото е хубав, хубав цвят -
дори диапазонът ти красив е.
Във бурята се крие таен свят,
светкавиците процеп са към Дивото ;) |
]
Re: Без звук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.06.2016 @ 16:58:44
(Профил | Изпрати бележка) | Но дивото е толкова необяснимо,
понякога дори и шарено, е страшно,
като старо обещание неизпълнимо,
уж отдавна захвърлено и прашно,
но всъщност чакащо и много гладно,
във мрака дебнещо ни безпощадно... |
]
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.07.2016 @ 12:26:43
(Профил | Изпрати бележка) | Най-хубави сюжети стават
при битки с сенките от дивото
и с цветовете му болнави...
Не си ли сам, надежда има. :)
(Шесторедие значи..., този път аз не мога ;)
|
]
Re: Без звук
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.06.2016 @ 14:19:44
(Профил | Изпрати бележка) | Този градският шут
толкова ли е сам,
изрисуван, обут,
така тъжен и ням.
Не, не мисля така,
ще му сваля костюма,
ще изтрия грима,
по бузата ще целуна.
И онази сълза
в крайчеца на окото,
с пръста си ще подсуша,
ще израсте стеблото
на едно цвете тънко
някъде от сърцето...
Чуй, шуте, звънка е
песента на звънчетата.
Видях стиха, Елси. Прекрасно описани са самотата, тишината и тъгата под измамната пъстрота! |
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.06.2016 @ 17:37:55
(Профил | Изпрати бележка) | Той е глух за звънчетата,
чува някакви писъци,
през ума му прелитат като комети,
и не вижда стъблото, а телени жици,
увили ревниво цвета във сърцето му.
И грима да изтриеш, дори и сълзата
ще остане непроменимото - съдбата му.
(Смешникът в мен не обича да го глезят, та няма да покаже явно, че е трогнат от стиха ти :) |
]
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.06.2016 @ 22:11:56
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей :)
Колко отдавна не сме се срещали...
|
]
Re: Без звук
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.06.2016 @ 13:24:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за присъствието ти из моите многоредия :)) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 471
ХуЛитери: 2
Всичко: 473
Онлайн сега:
