автор: 6ureia

"Там няма живот,
а на земята има повече,отколкото трябва..."
Чарлз Буковски


...дъждът когато завали,
от очите на детето,
което плахо секне своя нос
в плаща черен на вселената...

...и когато в ирисът му плазмен,
се промъкнат отражения
на разгулни супернови-
ядни и самотни мълнии...

...и когато от устата му,
думите подреждат хаоса,
в изумителни галактики,
непонятни за микробите...

...и когато със ръцете си,
пусне вечният двигател,
на незримата ентропия
за да съживи макетите...

...и когато вдиша вакуума,
и от хиперсамотата си,
стори пухкави мехурчета-
черни антиматериални дупки...

...точно в този миг ще сети,
че със своето могъщество
трябва да измисли болката,
за да има смисъл ВСИЧКОТО...

...И ДОКОСНА С ПРЪСТ МАЙМУНАТА...