автор: FluBalu

Подарявам ти дъжд – като рукнала улична песен,
бяло птиче перо и кармина на майски божур.
Цветовете спаси под чадъра на пролетен кестен
и с перото над голите локви рисувай лазур.

Да изгрее денят от дъгата на влюбено слънце,
да попият сълзите в зелената дъхава пръст,
да разрошат перчеми цветята, родени от зрънце
по земята, в която коне са препускали в тръст,

по ливади, в които децата са тичали боси
и стадата са хрупали меката сладка трева.
Ще се сгуша до теб и небето с ръце ще докосна,
да измия очите си в тази добра синева.

А когато дъждът извали натежалите струни,
ще оставим чадъра да стане за птици гнездо.
И когато до кестена влюбени пак се целунат,
да запее от радост по клоните всяко листо.

Цвета Иванова