автор: MN

Сънувах Щастието в гънките на мрака
разцъфна пролетно след дълъг студ,
намокрено, разчорлено, невинно звънко
разстла усмивка върху устните ми; в миг

отряза плитките ми кестеняво щури.
Завърза ги чевръсто върху облак пух,
за да не плача пръсна целите ми скули
с искрящи лунички от звезден прах.

Луната впрегна в приказната арка
Високо ме повдигна, понеже съм дете
създало бе феерия с небесна люлка
от Месеца свенлив и плитките ми две!

30. 01. 2016 . Мая Нарлиева