автор: MN

Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача?
Намокрили се твоите крила,
оловно натежали, скрито плачеш.

Притихнал си с вида на мъченик,
невидимо потънал зад завоя.
Вода се стича в клепките ти пак,
сълза ли е или небесна струя?

Усещах, че си тук. Дойдох за теб!
Не нося дъждобран да те покрия,
но жадна съм, когато виждам как
дъждът във теб в очите ти прелива.

Най-простичко е капките отвън
с парче от свойта риза да попия.
По-трудното избрах- пороят в плен
неутолимо с устни да изпия.

декември 2015 г. Мая Нарлиева