автор: minalo

Черно настроение когато..
Черен мрак, под черни облаци разстила
черният воал на черна нощ над нас.
Вървяхме с тебе двама сред лес безкраен и заспал..

Но внезапно сред лесове мъртвешки сън заспали, птица гробна
с грак зловещ, извика участ зла...

Една за мен бе в тоя свят.
Капчица роса върху вишнево цветче..

Но сега лежиш - по-прекрасна от преди, с притворени очи
под черните савани.
Ръка незнайна черна отнесете завинаги от мен.

Положих морни устни върху бледо чело...
последна ласка в този черен свят.

И тръгнах да те търся - сам - отново
- във лес безкраен.. сред черен мрак.. под черни облаци разстлан.

И ще те търся вечно..
черна сянка, сред сивата мъгла.

...Душа блуждаеща..
...докосната от черен плам.