автор: Marisiema

Знам, вали тишина
там, на края на дните ми,
щом вися на ръба
и изтичат годините.

Но във мен на мига,
като чудна магия,
ще проблесне дъга -
моят цветен път , минал.

Ще го видя представен
ясно, сякаш във филм,
с оня порив към щастие -
смел, горчив, несломим.

С всички срещи жадувани,
грехове и беди,
и раздели тъгувани,
и любов, и сълзи...

Ще поспоря със дните си
за това, що платих,
за пазара, цените им
и какво сътворих...

Но ще видя след себе си
там, по мойта следа,
как строени са спретнато
мойте мили чеда...

Изморена и тъжна,
с покорена душа,
ще прекрача безмълвно
на живота кръга...

Ще полегна до камъка
като ниска трева,
а над мене със вятъра
ще вали тишина...