Матура е. Геройски зъзнем двама -
на входа сме дежурни в тоя ден.
Децата пишат, с тях проблеми няма.
И скуката надвесва се над мен.
Какво да правя? Стихче ще напиша -
да дойде бързо обедният час.
И без това, от работа улисан,
отдавна спрях да стихоплетствам аз.
Преди на входа беше най-приятно,
завиждаха ни всички за това:
разходки на чист въздух, грижи малко.
Бе някога така, но не сега.
Прибраха телефоните ни рано,
не позволяват книга да четем,
за нас и в коридора място няма -
дежурството днес май ще е проблем.
Бях често квестор в минали години
и мисля си, че справях се добре.
Сега порядките са по-различни,
нали министър нов при нас дойде.
Събраха всички джаджи електронни,
онлайн Биг Брадър всекиго следи...
Препишат ли пак синковците родни,
друг път с оръжие ли ще стоим?