Валя...
Валя проливно.
После, тихо
и продължително до пренасищане.
Далеч от мен валя.
Далеч от всичко.
...единствено
душата ми разбираше,
че ще отпие сила чак, когато
нагоре неопитомено се протегне
с копнеж намерил воля да порасне
до всичко, от което е отнеман
и ще загуби свободата си
във търсене
преди да се превърне
в дом на себе си.
...душата му
последна ще научи,
че няма път,
щом всичко е зелено...