автор: libertasanima

Проблем с простатата, или пък не,
аз често ставам вечер да пикая.
И нищо че съм пил ракия, две,
на възраст съм, а все още си мечтая...
А ти, любима пак изпитваш срам,
от това че си на 50 и в менопауза.
Прибирам се и в празния тиган,
личи ненавист, без да я показваш.

Децата отлетяха и сега,
е празна като църква наща къща.
И покрива проплаква от дъжда,
че само в спомен младостта се връща.

Но аз зная, че ще дойде кратък миг,
и ще преобърене цялата каруца.
Над нашите тела ще дебне твърд гранит,
ще трупат ближни буца подир буца.

Ще бъдем двама поотделно сред дъски,
и няма вечер пак да ставам да пикая.
Всичко в мен и в тебе мила ще мълчи,
но днес сме живи, и аз да сготвиш си мечтая...