Като нежна тъкан, кадифено крехка –
допир на желан, бленуван и сънуван, топъл цвят –
е твоето докосване –
така живееш ти във моето сърце.
Като песен, сляла радост и тъга –
смях в очи омайни – прероден от сълзи,
усмивка алена и розово изящна –
като сноп от слънчеви лъчи –
тъй изгрява срещата ни в мен.
Като бляскав взрив на звезден дъжд,
неутихваща каскада на поток от светлина,
нашите очи се вливат,
неочакван порив и очаквано откровение,
вплитат се къдрици буйни и пръсти горещи,
гонят се устни и се откриват в целувки неутолени,
в твоя глас мълчанието си преоткривам,
тъй винаги в твоята искрена длан
моето лице намирам.