автор: FluBalu

Художнико, защо рисуваш дъжд,
щом слънцето в гърдите ми прегаря?
От устните ми цвете сътвори,
очите ми измий с две капки вяра.

Душата ми пусни в поле от ръж,
да тича босонога по цъфтежа.
Сълзите ми до сетната изтрий,
заплача ли, когато се порежа.

С кръвта рисувай огнени коси,
пусни ги да се веят до земята
и голото ми тяло с тях покрий,
защото голотата ми е свята.

Ръцете ми – две тънички брези,
с най-бялата надежда нарисувай.
Душата ми когато изгори,
в картината животът да ликува.

Цвета Иванова